Част първа

Беше април месец. Красив месец. Слънцето се усмихваше, дърветата вече бяха

напъпили, а горе на тавана Румян пишеше сякаш упоен, девети час

без да спре - сесия бе настала.
Той е студент от Техническият университет в София. Знае безброй
много закони, теореми, хипотези, принципи и доказателства. Но за съжаление трета
година влачи най-важният изпит в живота му - физиката.
Това е разбираемо, тъй като хората положили този изпит се брояха на пръстите на едната ръка на побелял шлосер с петдесет години стаж.
И така той пишеше безспирно... Но какво? Пищаци пишеше Румянчо и то не какви да е, а царски. Беше му дотегнало от безбройните
срещи с физичката, които бяха повече от срещите с приятелката му. Решен беше, това да е последния му сблъсък с хората от трети вид. Пишеше и пушеше и така две седмици, денонощно. Беше изписал две кила хартия и три химикалки. Пръстите му бяха подути, затова
цигарата държеше с лявата ръка. Имаше готови 47/50 от въпросите. Тоест, вероятността да го изненадат неподготвен беше 6%.
Но той като добър статистик знаеше, че това не е основание за каквото и да е било притеснение.
И така, денят дойде.
Слънцето изгряваше, а бетонните здания в прочутия квартал
"Мусагеница", наричани както подобава - блокове бяха придобили
оранжев, изпълнен с живот и щастие цвят. Румян погледна красивите
багри на природата, тегли една дълга и цветуща на
архитекта и влезна в Блок №10. Запъти се към тоалетната, където
беше решил да скрие двуседмичния си труд. Светкавично намери
място преди някой да го е видял и остави пищовите да
чакат момента, когато ще бъдат използвани.
Излезна спокоен от тоалетната, която напомняше само за един филм - Трейнспотинг и зачака. Приливът на черна енергия по коридора му подсказа, че госпожа физичката идва.
Изпитът започна. Румян спокоен изтегли два билета с въпроси, които
естествено имаше готови и написани. Той седна и без притеснение
започна да пише по първия от въпросите, а именно "Принцип на
Хюйгенс-Френел. Дифракция на светлината. Френелова и фраунхоферова
дифракция. Дифракционна решетка". Твореше и изпълваше всеки ред на белите листи с откъслечни и
безсмислени изречения. Трябваше да заблуди заобикалящата го
аудитория, тримата квестори и човека от трети вид, че за него
този въпрос е лесен, колкото попълването на лексикон в пети клас.
Мина време... След това още малко...
Румян реши, че моментът е настъпил! Стана и се запъти към
черноенергийното поле с човешки облик.
- Може ли да отида да тоалетна? - попита той.
Погледът й го прониза.
- Може, но бързо! - изсъска тя.
Потръпващ Румян напусна стаята и се запъти към тоалетната, в която го чакаше неговото спасение - пищаците.
Вървейки по коридора той си представяше купчината, която
е писал две седмици денонощно, как ще вземе нужните
въпроси, ще се върне в стаята, ще ги
смени, ще ги предаде, ще има тройка и ще празнува.
Стигна до вратата, натисна дръжката, но вратата
не се отвори. Опита пак! Не можеше да повярва!
Опита пак и пак, но не! Не се отваря! Изведнъж се стресна:
- Какво правите колега? - чу глас зад гърба си, на случайно
минаващ преподавател.
- Искам до тоалетна да отида. - отговори стреснат Румян.
- Ами отидете. - отговори мъжа и посочи съседната
врата, която беше отворена.
- Това е тоалетната за преподаватели и е заключена. - поясни той и
закрачи по коридора.
Шок и ужас! Усети как трудът му остава там, където
спомените за Трейспотинг са вечни. Но нямаше какво да
направи, освен да чака юли месец за поредна среща
с хората от трети вид.