Ръгай на първа, ръгай на втора, ръгай на трета.......

Може би съм късметлия...
Онзи ден осъзнах, че винаги пътувам обратно на посоката на задръстванията. Тоест, когато работех в ж.к. Дружба, пътувах от Орлов мост до ТЕЦ-а горе-доле, докато се възхищавах на дъъъъългата колона от МПС-та по Цариградско шосе в обратна посока. Сега случая е аналогичен. Новата ми работа се намира малко преди световният, международен, изложбен, търговски център "Илиянци", изграждащ носещия трегер на българския алъш-вериш, представен от бизмеснеми от всякакъв етнос, напомнящи филм на Костурица. Ходейки на работа отново се разминавам с километрични задръствания изпълнени с МПС-та със С, СА и най-екзотичните СО регистрации. И логично в края на деня посоката на задръстванията се сменя, но тогава аз се прибирам и отново съм само наблюдател, а не участник във веселбата, когато всички бииииибиииииткааааат.
През лятото пък гледам да се предвижвам с краците или с превозно средство, задвижвано чрез тях и отново да не съм сред веселящите се бииииибиииииткащи шофери. Е, те пък ме изненадват, я с врата, я с нещо друго. После малко куц, куц или гипс и отново back in the game.
Като един краен почитател на едно-дву-триколесните моторни и безмоторни превозни средства, популярни и не толкоз популярни у нас като тротинетка, велосипед, половин рикша, 1/2 лагерница и други. Бих искал да поздравя всички почитатели, които ги употрбяват със следното парче, възпяващо великата машина Simson.