Информатиката...

Е-е-ей Румяне, Румяне възкликва един приятел, който трудно цели футболна врата от пет метра. Гласът му отеква в широкото, високо, покрито със стари соц плочки (5/15),
помещение, а смехът му разтърсва коридора, стигайки чак до мистър Мускул!
Той е първият и единствен откровен фен на Румян.

Румян както всички знаят беше разумно момче. Умееше доста неща. Всички знаят. Но за нещастие този семестър трябваше да изучава Информатика.
( В учебното заведение, в което учеше информатиката се изучаваше по уникалната система - преписване на сорс-кодове от дъската, писани в повечето случаи от хора - "светила" в науката. После явяване на изпит, който се състоеше в писане на програми на лист хартия. Естествено това водеше до недоразумения като скъсан на изпит професионален програмист, работещ за елитна фирма в бранша. Но това беше просто ежедневие.)
Отначало това не го смути. Записваше старателно лекциите всеки път. Преподаваха му C++.
А, това му беше толкова ясно, колкото и Ц200. Но това не го смути. Той записваше лекциите. Като пълен идиот записваше.
Преписваше от дъската кодове. Още и още. Страници прелистваше изписани, но по-ясно не му ставаше.
И така, мина семестъра и дойде време за изпитване. Задачата на контролното не можа да разбере, сякаш бе на китайски написана. Не можа да разбере условието, а за решение да не говорим.
Резултата бе ясен - отива на изпит. Това не го изненада. Той бе хладнокръвен. Доста изпити беше посетил. Един повече или по-малко нищо не променяше.
Реши да предприеме мерки и си купи учебник по Информатика. Знаеше, че пет кутии цигари да си купи, щеше да е по-полезно, но поне с учебник надеждата е по-голяма.
Резултата на изпита беше същият. Мъгла. Нула. Трагедия.
Назначиха му втора дата след седмица. Реши той да си инсталира на личният компютър С++, но ефект никакъв.
Пак изпит и пак - бахур. А, на всичкото отгоре мустакатата преподавателка, със зъби като на стръвница и очи на вещица, фъфлейки му каза:
- Е толкоз ли нищо не можеш да направиш?
Но той замълча...
Следващата дата бе в седмицата на поправителната сесия, в която му се сливаха дните от изпити.
Случвало се бе в пет дни да ходи на седем изпита. Беше корав нашият Румян. Поправителната му сесия бе кошмар. Лудница.
Но сега беше решил да предприеме мерки.
Събра се със себеподобните и предприеха действие. Събраха всички варианти на задачите падащи се на изпитите по информатика, което отнемаше около два часа. С отбора по пищопечатане ги направиха на пищови.
Всичко бе готово за атака! Имаше 9/12 от вариантите.
Отиде на следващия ден, преписа като пич и изкара изпита.
Пишейки му оценката вещицата каза:
- Е, видя ли че можеш? - Е, те това го беше чувал толкоз пъти, че му се догади и само мъцна:
- Да-а-а....
Грабна си книжката и изпи достатъчно водка с пищопечатарите, че да забрави всичко свързано с информатиката още на същият ден.
А, учебника с удоволствие го подари на последователите. Милите.
... Но го беше яд за петте кутии цигари...