Дончо от Скакавица

Седяхме с Дончо в барчето на хижата. Сух, слаб и изпит човечец с киче като на Трифон Иванов '94, с ярко изразени мускули наподобяващи жили.
Притежава толкова зъби, колкото да ги преброи на едната си ръка.
Но, това не му пречеше да се смее, да се закача с хората и да разказва вицове.
След всеки виц завършваше с - "Карай на цитата" и замахваше с ръка, очаквайки бурен смях отсреща, след което и той прихваше да се смее.
И аз му разказах новият ми виц за "акулите".
Той кротко и смирено отпиваше от ромчето, аз от бирата, докато си говорихме за нещата от живота.
Говорихме си. Времето беше спряло. Чуваше се кикотенето на бурната компания от долния етаж.
По едно време ме попита къде съм роден...
- София. - отговорих кратко. А, той нищо не каза, стана и отиде до стаята си.
След минутка се върна и преди да седне, сложи личната си карта на масата с думите:
- Виж аз къде съм роден. Пишеше "Месторождение: Р. Манастир"
- В Рилския Манастир ли си роден?!?!?!?! - изумен и опулен го попитах.
- Да. - след това "да" липсваше само "край на цитата".
Нищо повече не успях да кажа и той сам ми разясни как така е станало раждането му там.
Разговорът продължи...
На следващият ден ме вижда и започна:
- Една акула учила малкото си....
- Абе ей! Аз вчера ти го разказах този! - през смях го прекъснах.
И така... запознах се с Дончо, родом от Рилския :)