С настъпващите празници идва нещо още по-хубаво от самите тях. Повече ме радва дори и от дядо Коледа. Това чудо се случва винаги, когато има повече от два почивни дни. Сега отново тръпна като малко дете в очакване на чудото.
Какво се случва?
Както казват много хора - "софиянци си отиват по родните места". Този израз винаги адски много ме е дразнил. Звучи толкова кухо, колкото "Хайде да си ходим, в Перник вече повръщат" - подкана за напускане на работното място от седящ до вас колега по-често чувано в петък, а на някои места всеки работен ден.
Как някой път не си теглят куршума да им свършат мъките?
Та...
Наистина София в такива поредни почивни дни става празна. Всички се изнасят нанякъде. Дали по родни места, дали по села, градове - няма значение. По главните пътни артерии към столицата стават задръствания. Трафикът се разтича на всички страни, а потокът от МПС-та ме радва както едно време шоколадово яйце от Корекома. Искам да им махам с молба да не се връщат скоро.
Събуждаш се на сутринта.
А! Тишина.
А! Няма задръствания.
Няма аларми. Няма селяндури псуващи наляво и надясно. Няма ги и пичовете с "голфчетата". Няма блъскане в градския транспорт. Няма ги забързаните роботи по улиците, които се блъскат без едно "извинявай да кажат". Има места за паркиране. Спокойствие цари навсякъде.
В такива дни най-много обичам да карам колело по булевардите. Рай! Няма по-хубаво нещо. Като отвързан съм. А, ролери? По булеварда. Уникално е!
Ако карам кола, то винаги съм първи на светофарите. Стигам 10 пъти по-бързо отколкото друг ден.
Спомням си преди няколко години, си беше същото. В такива дни София си е един нормален град.
Поздравявам всички, които ще се наслядат на тези блажени моменти от утре.
Това е празник!
София се пренасели и оправия май няма.
Такива дни са един свеж дъх и след това пак лудница, мелачка, компот направо. Добре, че и тях ги има :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар