Минаха празниците.
В началото на януари започва ежедневното изпращане на приятели учещи, работещи, живеещи или преживяващи в чужбина. Отново се събрахме, преброихме се и яко се напихме. Вече доста години се повтаря този цикъл. Лятото пак ще пием. После за Коледа.
Доста хора изчезнаха в цялото това претакане между България и някоя друга страна. Вече не се и обаждат като се върнат.
Много пъти съм се чудил какво приятелство може да е това, което се крепи на няколко срещи в годината концентрирани около Коледа и месец август. Дори някои имат и такива "връзки". Гаджето е на майната си, а ти седиш и го чакаш тук като идиот, за да го видиш 10 дни през лятото например. Пълен бълвоч. Те хората за 10 дни само със семейството не могат да се видят, да не говорим с някой друг.
Аз доста приятели и познати вече не виждам откакто са заминали. А, с останлите комуникацията се поддържа чрез skype, icq, facebook, ако въобше може да се нарече комуникация. Но, поне е нещо...
Въпросът е, че отношенията между хората охладняват като се виждат рядко. "Далеч от очите - далеч от сърцето" си е доста правилна поговорка и важи на 100%. Срещите се крепят на спомените от миналото и изтънялата връзка от едно голямо приятелство. Това може би сега е така, докато хората извън България все още учат. После не знам.
Общо взето вече ми е все едно кой се прибрал и кой не. Има само един човек, когото чакам.
Радвам се, че приятелите са ми тук и около мен.
А, с другите - ще чатим! ха-ха-ха
Няма коментари:
Публикуване на коментар