Винаги съм се възхищавал на геният, който натурално се помещава във всеки един истински Българин, раждайки неповторими решения, творения и какво ли още не.
Отскоро наблюдавам едно произведение. Една тоалетна. Химическа. Оранжева. Всички са виждали, ясно е. Но тази седи на един тротоар точно до оградата на "Ръководство на въздушното движение" (РВД). Изглежда като бензинова колонка сред пустиня, безумно е. И най-важното - безплатна е!
За първи път я видях доста рано (към 7 и нещо сутринта). Нямаше никой. Пустош. Чудих се кой ли я използва?!?! Летището е далеч, служители на "РВД" - немислимо. Бре! Но, към обяд вече беше друго положението, което се повтаря всеки ден. От нея до летището се простира дълга колона от таксита - ментета. Те нямат право да обслужват летището, затова седят там и като кацне самолет започват да кръжат пред терминала докато не се качи някой мил чужденец. До Шератон ще му струва 119лв. (знам го от първа ръка). Та, тогава зацепих, че тази ми ти тоалетна е поставена за милите ни таксиметрови шофьори, да има къде да се облекчават докато дебнат своите пътници.
Интересно е те как използват тоалетната. Виждал съм трима шофьори наредени един до друг пикаят през оградата. Тоест, пикаят в двора на "РВД" точно до тоалетната. Welcome to BG! We are in Europe, нали!!! Неописуемо е. Това е първото нещо, което всеки чужденец вижда буквално слизайки от самолета. Но май е по-добре да види как пикаят, отколкото да го возят на космически тарифи, а? Де да знам и аз...
Веднъж се качих на рейс 284 от летището, зачетох се в едно списание, но ми се стори, че рейсът спира много по-рано преди да е наближил следващата спирка. Вдигнах глава. Оказа се, че сме спряли точно пред тоалетната. Предната врата беше право срещу нея, което ми подсказа какво ще се случи. Но фантазията ми не е толкова голяма. В този момент се чу много силно свистене. Шофьорът изпускаше въздуха на предна дясна въздушна възглавница, което накара рейса да се наклони напред и на дясно, а стъпалото на предната врата се изравни с височината на тротоара и приличащият на сумист шофьор слезна бавно, пръхтейки тихо. Отвори вратата и влезна в оранжевата кабинка на желанията. Всички пътници, макар и малко гледаха през прозорците някак си съпричастно, все пак бързаха да се приберат. Кой от работа, кой от странство.
Точно тук и точно преди отварянето на вратата на тоалетната липсваше едно мощно и звучно пускане на водата от казанчето, подкрепено с бурни ръкопляскания от страна на пътниците. Излезе видимо облекчен. Качи се бавно в рейса. Възглавницата започна да се пълни с въздух и след минутка потеглихме отново по маршрут.
Кой знае колко други неща помни тоалетната. Да можеше само да говори...
Няма коментари:
Публикуване на коментар