Сутрин

Много е интересно как доста неща се повтарят всеки ден. Тече цикълът, една центрофуга ежедневна, въртяща се с въртенето на земята. Толкоз неща се повтарят с невероятна точност. Сякаш метроном отброява ритъма на ежедневието.
Всеки ден ставам по едно и също време. Измивам се, пускам кафе машината да загрее докато се обличам. Облечен правя кафето.
Излизам на балкона, паля цигарка и поставям чашата на перваза. Тихо е. Градът бавно се събужда. Това са моите откраднати 5-10 сутрешни минутки в пълно спокойствие и тишина. Бавно отпивам всяка глътка смесвайки я с плътният дим от цигарката. Гледам празната улица още неогрята от слънцето. Всичко е спокойно и някак спряло.
Отпивам кафе.
Отваря се входната врата отсреща. Излиза момиче на около 25 години с куче. Затваря вратата, прави две крачки, слага си слушалките и тръгва към парка, за да я разходи кучето. И така всяка сутрин по едно и също време с точност до минута. Знам точно на коя глътка кафе трябва да излезе.
Дръпвам от цигарката...
Два входа по-нагоре излиза мъж с очила на средна възраст и тръгва с кучето си на разходка в парка. Прави няколко крачки и той слага слушалки. Понякога поглежда към мен, понякога - не. Но всяка сутрин знае, че аз съм на балкона, както и аз знам кога ще излезе от тях, на коя плочка ще си сложи слушалките и къде ще го разхожда кучето.
В момента на този ритуал осъзнах, че съм се превърнал в наблюдател.
След кучкарите минават и разносвачите на един безплатен вестник. Минават винаги двама, търкаляйки празни колички навярно на път
за зареждане на новият тираж.
След 15-ти Септември в тази цялата картинка се появиха и ученици.
Гася цигарката и се изстрелвам към спирката. Там едни и същи физиономии всяка сутрин. Знам кои на коя спирка слиза, макар и да не ги познавам.
Слизам на последната спирка и започвам работният ден.