Седях в един магазин. Съдбата ме доведе в него. По-точно - висях, висях до прозореца. Аз всъщност съм от Белгия. Един майстор там ме роди. Така и не му разбрах името.
Висях си и гледах през голямата стъклена витрина. Ден подир ден течеше времето. В магазина влизаха всякакви хора. Опитваха различни неща. И за мен питаха няколко пъти, но отново оставах да си вися.
Беше топло, а навън слънцето жарко огряваше малката уличка.
Денят вървеше към своят край, а продавачите се приготвяха за затваряне на магазина.
В един момент вратата се отвори, влезе едно момче. Погледна ме и попита дали може да ме види за малко. От куката до прозореца ме свалиха и се озовах в ръцете му. Няма да забравя първият ни допир. Някак си беше като прегръдка. Първо ме докосна по грифа, ключовете. Опознаваше ме. Леко плъзна ръка по лака, който в Белгия доста чаках да изсъхне. След това засвири. Не знам дали е добър, тъй като е първият, който свири на мен. Другите клиенти само питаха за цената ми.
- Ще я взема. - рече то и продължаваше да свири.
Опаковаха ме в кутията, в която едно време пътувах за България. Купи ми нови струни и излезнхме навън, а аз под неговата мишница в кутията умирах от радост, че ще оживея. Ще има кой да се грижи за мен и да ме топли. Имам нов приятел!
На две крачки от магазина, моят нов господар седна на една кашпа и отвори кутията. Първо ме огряха лъчите на залязващото слънце, после видях ръката му как се протяга и бавно ме извади. Вдишах от деня и се вкопчих в прегръдките му. Отново ме гледаше някак си влюбен. Засвирихме отново.
Радостно звънтях в ръцете му, а той не скриваше радостта си от нашата среща.
Дълго си седяхме така, докато не дойдоха негови приятели да ни вземат и да се приберем заедно в къщи. Намери ми място в стаята и излезна.
Радостна стоях и не можех да заспя, толкоз вълнуващ ден беше - обич от пръв поглед, нов приятел, нова любов...
Няма коментари:
Публикуване на коментар