Ако не ти пука какво ми се случва
И на мен не ми пука за теб
Ще се лутаме в скука и болка
Хвърляйки понякога поглед през дъжда
Чудейки се кой от мръсниците да обвиним
Очаквайки прасетата от подиума.
=================================================
Трябва да си луд и да имаш нужда.
Трябва да спиш на пръсти
и когато си на улицата
да можеш да късаш от плячката със затворени очи.
И тогава движейки се тихо и предпазливо с вятъра
трябва в точният момент да удариш, без да се замисляш.

Можеш да поработиш върху стила си
като фирмена вратовръзка и добро ръкостискане
уверен поглед и лека усмивка
Хората, които лъжеш трябва да ти имат доверие
така, че когато ти обърнат гръб
да можеш да им забиеш ножа

Трбва винаги сам да пазиш гърба си
знаеш, че ще става все по-трудно и по-трудно
с течение на годините докато остарееш.
И в крайна сметка ще стегнеш багажа, ще линеш на юг
криеш главата си в пясъка.
Просто поредното сърдито старче
сам само умиращо от рак.

И когато загубиш контрол, ще пожънеш това, което си посял
И с нарастването на страха, кръвта застива и се превръща в камък.
И е прекалено късно да махнеш тежестта, която си свикнал да хвърляш наоколо.
Така, че приятен полет, падайки, сам самичък.
Повлечен от камък.

Трябва да призная, че съм малко объркан
Понякога ми се струва, че съм използван
Трябва да се закрепя, да се отърся от неудобството
Ако не стъпя здраво на краката си, как ще намеря изход от
лабиринта?

Глух, ням и сляп, продължаваш да се преструваш
Че всички са за еднократна употреба и нямат истински приятели
И ти се струва, че трябва да изолираш победителя
и всичко се случва под слънцето
и ти вярваш на сърцето си, всеки е убиец.

Който беше роден в къща пълна с болка.
Който беше обучен да не плюе във вентилатора
На който му казваха какво да прави
Който беше пречупен от обучен персонал
На който му вързаха нашийник с каишка
На който го потупаха по рамото
Който е просто непознат в къщи
Който накрая беше свален на земята
Който беше намерен мъртъв до телефона
Който беше повлечен от камъка