Танго и Кеш

Милонга.
Милонга — южноамериканский танец, а также танцевальный вечер, на котором танцуют танго, танго-вальс и милонгу – разбирам от Википедия.

Milonga is a term for a place or an event where tango is danced. – Wikipedia.

Танго.

Танцът, в който двойката мъж-жена изглежда като едно. Всеки път гледам в захлас. Мъжът винаги е прав, строен. Излъчващ мекота, топлина, нежно обгръща своята половинка. Стабилност и опора се усеща, в която жените се сгушват мило. Дамите, затварят очи и смирено скланят глава, оставяйки се изцяло погълнати в тази допълваща ги реалност. Отпускат се и следват в пълен синхрон и грация всяко извиване, всяка стъпка. Двамата стават едно цяло. Спояват своя вселена с продължителност един танц. А, после може и във втори. Енергия, дъх и малко парфюм. Пулс.

Дюшемето в салона е изтъркано. Кафявата боя отдавна е придобила матов завършек, а на места липсва. Отдолу лъска дървесината на старата дъска, чиито вени блестят, изгладени от дамски, мъжки обувки, токове, токчета и няколко счупени чаши. Рокли, парфюм, коняк. Липсва дим. Дим от цигара, догаряща в пепелник, стелещ се над старото дюшеме.

На милонги съм.

Гледам отново магията на танца. Магията на тангото. Не знаех правилата. На това събитие всеки е добре дошъл срещу скромните пет лева. Танцува се само танго. Пускат три танга през пауза от половин, една минута в, която кавалерът трябва да покани следващата си дама. Имаше много танцуващи. Дошли са и клиенти, да пийнат по едно питие в зимната, снежна вечер, както бях сторил и аз. Хората умеещи да танцуват седяха на маси близо до място за танцуване, до изтърканото дюшеме. Нямаше двойки, в смисълът на гаджета или поне на пръв поглед и първо впечатление. Някои бяха сами, други по двама, трима. На една маса две приятелки споделяха бутилка червено вино. На друга мъж и жена – приятели. Пуснаха първото танго. Излязоха няколко двойки. Личеше си, че е началото. Лека скованост и припряност пощипваха във въздуха. Минаха три танца, пауза и ето няколко нови двойки отново с вплетени тела. С две повече. Кавалерите смениха дамите. Всички отново танцуваха, но с разменени партньори. Имаше добри, по-добри танцьори. Няколко непретенциозни. Имаше и един виртуоз в танца. Всяка дама в неговите обятия изглеждаше по-хубава, отколкото в танц с някой от другите. Ставаше все по-разгорещено. А те, все по-отпуснати и опиянени в танца. Жените, коя от коя по-красива с дълги рокли официални обувки, лъскави чорапи подчертаващи правите им, дълги крака, вплитайки ги между мъжките в страстни стъпки. Черни, червени рокли, бижута, блясък и финес. Една рокля по-къса, друга с гол гръб. Коса разплетена, разпиляна по вълната на танца. Онази на кок вързана. Една на 25, на 30, друга на 40. Всички прелестни, пръскаха сексапил в прегръдките на кавалерите си. Усещаше се тънка, нежна и дотолкова животинска надпревара. Тихо его намирисваше наместо тютюн. Имаше секс във въздуха. Лесно се забелязваше некофорта на дама, останала да пие своето питие, докато нейните „колежки“ търкат дюшемето с някой от кавалерите. Седи сама, пиеща своят алкохол с надежда следващата пауза да срещне онзи поглед. Погледът – покана. Всеки кавалер кани с поглед, приказки няма. След няколко танца всички мъже бяха танцували поне по веднъж с всяка жена. Всички бяха разгорещени, влажни. Ако трябва да съм откровен – всички бяха минати. С нарастване на часа танците ставаха по-страстни.

Тогава се появи тя.

В пролуките измежду танцуващите двойки забелязах една жена, която стоеше сама на маса. Беше дошла преди малко. Облегната на стената и с лице към всички танцуващи. Седеше на първата и най-близка маса. Нищо не пиеше или, ако имаше питие, то бе, за да не „седи на празна маса“. Питието беше последното нещо заради, което те е дошла на това място.

Изглеждаше видимо доста над средна възраст, приличаше на застаряваща леля. Едно дете не би се замислило, просто ще й каже баба. Приглушената светлина подчертаваше всичко. Косите, краката и сексапилът на всички дами, както и бръчките на тази жена. Изглеждаха като бразди, падащата сянка ги праваше три пъти по-дълбоки. Косата и беше къса, дълга до раменете, начупена и сива. Сива, но не бяла и не прошарена. Просто сива, изтощена от годините. Като изглежда коса, изгоряла от жарко слънце. Личи си вниманието, което беше положила. Сресана и оформена бе, в най-добрата форма, в която може да бъде такава коса. От време на време леко повдигаше своите букли, като че да им върне обема, да не падат надолу. С който жест подчертаваше своето очакване за покана от кавалер.
И тя носеше рокля. Не червена. Не с гол гръб. Рокля, която една баба би си сложила на официално събитие, например сватбата на внука й - най-хубавата дреха в нейният гардероб. Запазена рокля в бледо зелен цвят. Светлината си играеше с нея, правеше я още по-вехта. Под нея имаше чорап, да, точно този – бабешкият, един бежав през, който крак не може да се види. Не прозираше. Тя не иска нищо да покаже. Просто иска да е хубава и да спази етикета. Да е елегантна, а може би прелестна, каквато сигурно е била, подобно на дамите около нея сега. Затова и беше сложила обувките си с ток. Изглеждаше толкова естествена. Няма какво да преекспонира и да подчертае. Седеше и чакаше. Редяха се танго след танго, танц след танц, пауза след пауза. Кавалери сменяха своите дами за пореден път. Тя седеше и сменяше кръстоската на краката си, сякаш не може да се сдържи. Танцуваше й се. Сигурно доста танцувални площи са изтъркани от нейните токчета си помислих. Губеше ми се от време на време. Не я виждах. Беше на отсрещната страна и трябваше да дебна пролуки на видимост между танцуващите двойки, за да я наблюдавам. А все пак бях дошъл да се насладя на грацията на танца.

Бях се отплеснал увлечен от магията на танца, в който се отвори доста голяма пролука и отново се откри картината с жената срещу мен облегната с лакът на масата, както преди десет минути. Големи сълзи бяха напълнили очите и които дори слабата светлина не можеше да скрие, а тя бързаше да ги изтрие с ръка преди да са плъзнали по бузите й. Така опита няколко пъти. Но те не спираха. Излезе от залата. Наистина откакто беше дошла никой не я покани. Само седеше закована на тази маса в очакване и безкрайно желание за един танц.

Мина време. Върна се. Мина още толкоз време. Успокои се. Чакаше и чакаше. Така я оставих на масата, да чака.

Платих, вратата зад мен се затвори и закрачих към моят дом мислейки си за жената, живота.

Заключение.

Да ви пикая на тангото драги кавалери.