Нямам думи...
Нямам думи за това, което видях днес на снимка.
За всички, които са ходили на къмпинг Смокиня знам, че тази снимка ще е нещо като траурен марш, като последен валс.
Дойде времето и на това райско кътче...
Когато бетон залее оазисът на душата, някак си ти пресъхва гърлото, замлъкваш втресен от невъзможност за осмисляне
на реалността.
Това беше едно от малкото местенца, където бягащите от бетон, кич, лукс, цигания се скриваха и намираха сродни души
и споделяха веселието денонощно.
Остват само спомените...
Спомените за безсънни нощи, за танци, песни, игри, смях, купон, безсъние. Спомени за големи компании, здрави китари, прегракнали гърла.
Сега всички ще си търсят ново местенце - нов оазис. Но не знам къде остана място за такъв. Може би наистина няма вече.
Жалко е да имаш най-прекрасното море и да ходиш в страните съседки на море. Но, както пеят Емерсън, Лейк и Палмър - Това е животът! Едни леят бетон, други леят сълзи.
Ето и самата снимка, която ми прати един специалист с доста опит по захранвания на охранителни системи. Снимал я е Боби Димитров, който не познавам, но явно и той е един от смокинци.
Ето и линк към снимката. На преден план се вижда "бара бара", на заден едно грандиозно творение.
Мъка...
Ето и линк към неговият разказ по въпроса...
4 коментара:
Нали си спомняш миналата година кво си лафихме точно на плажа - за всекиго по едно хотелче и по един бар на морето! така като гледам май май некой ни е подслушвал бате.
ама нищо.. са че си опнеме катуна не на бабуната, а на басейна на новия хотел и че си редиме ментата с руските бабички на шезлонгчетата. че си строиме плажни замъци със кутии от плажно масло 989-ти фактор на немските прасенца, ше пийваме банички от лоби бара и най-важното - ше отпаднат некои проблеми със сраньето в морьето. оти първите ключове от стаите на 1-вия етаж ше са в нас баце.
Хахаха....да въпреки сериозния ми потрес от новината вчера, днес съм решена, че на Смокиня ще се ходи и лето 2008-мо!
Каквото и да става!
Просто дори да прозвучи сантиментално - аз не съм ходила на море никъде другаде и не смятам да нарушавам традицията.
А идеи за revenge много - за всеки случай, всеки който се изръси да спи в този хотел ще си изкара по-зле от мен - обещавам (аз съм леекинко злопаметна)!
Няколко приятели ме питаха - "Ще ходим ли да протестираме?" - аз лично мисля, че вече е късно... но все пак така ли ще оставим нещата?
Само малко спомени по повод бунарството:
На Иракли колко хора лягаха пред багерите и т.н. и т.н., нещо да помогна?
За Рила сега е същото...
Кара дере вече е разкроено...
Каквото и да се прави е само шумотевица, нищо повече.
Кофтито, е че за всички има хотели, а за нас не останаха местенца...
А, не искаме много...само гола плажна ивица ни стига...
Иначе все повече искам да съм анонимен сапьор :)
е не... това наистина ме тресна. вярно, че доста барове цъфнаха в последните години на смокиня, но това поне значеше повече пиене... никога не съм си представяла, че едно от най бектудъбейсик места ще се превърне в поредния бетонен ад... не е честно...
колкото до протестите, няма как да не е късно, никой не те пита и предупреждава когато почне да строи. аз лично бих протестирала, както протестирах и за всичко останало, което се случи в последните няколко години. може и да е донкихотовско, но нещата трябва да се казват и отстояват.
Публикуване на коментар