Чам, гайда, свободни ръце и празни души

   Онзи ден, се прибирах от работа и реших да поседна и да изпуша една цигара в градинката срещу СУ.
Там естествено както винаги свиреше гайдарят. Гайдарят с главно "Г", на когото малцина му знаят името. За всички той е "гайдарят" срещу СУ.
Доста пъти съм сядал да си говоря с него, интересно ми беше какви му се въртят в главата. Но този път бях отстрани на пейчца, огряна от първото смело слънце на новата пролет.
Той свири сякаш се извисява високо, над всички над всички. Рее се. Той е сам. Изживява всеки изсвирен звук. С ноти не може да се опише неговата музика. Доста е примитивно нотното писмо,
за да се запише неговата музика. Лети с гайдата и пръска радост и щастие.
А, пътеката до него прилича на пътечка свързваща два мравуняка. Хората вървят забързани, замислени, наведени, забили поглед в земята. Крачат бързо все се едно се гонят.
Разминават се, блъскат се. Пътеката им е вече тясна. Много са.
Лудница! И крачат, ли крачат...
Никой не вижда гайдаря, камо ли да го чуе. Нищо, важно, е че handsfree-то работи. Имаме връзка! Говорим си сами, но ръцете са свободни. Страшна работа! Техника баджанак!
А, той свири, ли свири народни песни, песни на този народ - крачещият. Песни, които малцина вече познават. А, тези, които ги знаят са на изчезване.
Никой не го чува, камо ли да се вслуша, шапката на земята му е празна. Нищо, важно, е че handsfree-то работи.
А, той търси, търси контакта със слушателя, върви подир хората и подсвирква с гайдата, усмихва се. А, при тях усмивката отдавна е повехнала.
Забързват крачката и го подминават като стреснати и подплашени. Нищо, важно, е че handsfree-то работи.
Свири си човека jingle bells в топлият пролетен и със закачлив поглед дрънка чамовете на кръста си. Но май само той е останал човечен в тази градинка.
Отидох до него и му разказах наблюдението. А, той отвърна:
"Този народ полудя. Виж ги. Едно време се спираха хората и пееха заедно с мен, но сега са като коне с капаци"
И макар да е така, аз когато отида и винаги има хора при него, кой с тарамбука, кой с джембе, което е много хубаво.
Докато си говорихме един клошар седеше прав и гледаше. Чудих се защо седи и нито говори, нито си тръгва. Седи си.
И докато се чудя, гайдарът отиде до шапката взе няколкото стотинки, които имаше и ги даде на клошара. И той си тръгна по своя път.
И аз поех по моя.
Нищо, важно, е че handsfree-то работи, но не знам душите дали още работят.