Септември - дни за ликвидация

Ето, че отново дойде времето за изпити. Беше септември! Беше.... ликвидация!
Понятието "Ликвидационна сесия" винаги е пораждало най-различни мисли у Румян.
Защо точно септември се ликвидариме? Всъщност, кой кого ще ликвидира?!?!? Ще продължа ли да живея?
А, след мили думи като - "Колега, на ликвидационната пак ще трябва да се явите. Няма за какво да се хвана..." - мисълта за края на света, потоп или апокалипсис му се загнездват в главата и се
въртят там, предизвиквайки ритмични мускулни спазми, мисловни проблеми, загуба на разсъдък, памет, равновесие, примесени с двугодишен запек.
На Румян не му пукаше от тези думи особено, беше свикнал. Проблема беше като ги чуе няколко пъти за два, три дни.
Сега седеше там пред аулата сред стадото, което неколкократно надвишаваше капацитета на тази зала, в която иначе може да се проведе един рок концерт.
Защо имаше толкоз много хора? На Румян му е ясно - просто много хора бяха чували "Колега, на ликвидационната пак ще трябва да се явите. Няма за какво да се хвана...".
И сега стояха и чакаха ликвидацията, но ликвидаторът го нямаше.

Румян както винаги беше готов, тоест подготвен, демек в джобовете му имаше толкова хартия във вид на пищови, че не смееше да седне, а седеше прав без да създава излишно движение.
Естествено това е изпитал всеки един от рода му.
Чакаше.
Всички чакаха. А, във въздуха се усещаше напрежението, което свива въздуха, останал прекалено малко в коридора.
Нещо изведнъж се раздвижи напред сред стадото. Ликвидаторът идва! Пременен с бяла престилка - униформата. Със себе си води асистенти. Квестори демек. От двете му страни. Ходят наперено. Ликвидация е все пак.
Както казва Вини Джоунс:
"So, you’re obviously the big dick. And the men on either side of you are your balls. There are two types of balls. There are big, brave balls, and there are little mincey faggot balls."
Картинката беше по-скоро от вторият тип.
Бързо "little mincey faggot balls" разделиха стадото, на няколко части, които да пръснат по други зали. Румян остана в аулата. Това му хареса, тъй като има по-добра видимост към обикалящите квесторчета.
Влезна в залата и се настани почти най-отгоре в ляво почти до пътеката. Виждаше всичко. Зад него имаше само два реда. Колегите бяха пред пет седалки и през един празен ред, което правеше комуникацията невъзможна.
Ликвидаторът написа четири задачи на дъската и два теоретични въпроса. До тях добави:
"НАЧАЛО 8.47"
"КРАЙ 12.47"
Интересното е, че за Румян това време, е време, в което му се обтягат нервите, изправя му се мозъка, подува му се главата, а те винаги с едни мазни някак си усмивки пожелават "Приятна работа".
След милите думи всички агънца наведоха глави, заскърцаха химикалки, листовете се огъваха от натискане, плотовете на банките пукаха. Румян изчакваше. Събираше акъла разпилян в обмисляне на ситуацията.
Всъщност той наблюдаваше. Наблюдаваше как "little mincey faggot balls" обикалят залата и гледат под чиновете, под гъзовете, под листовете, под чантите за пищови.
Трябваше да ги опознае, тъй като скоро щеше да води битка с тях. Засега изчакваше. Бяха петима и му беше трудно да ги следи с поглед. А, трябваше да знае във всяко едно време къде са.
Ликвидаторът си седеше на катедрата, което беше добре дошло.
Затова реши да започне със задачите. Знаеше няколко вида задачи. Реши една, но с другите не можеше да се справи. Поиска решението на една от задачите от една овчица седяща до него.
Но, трябваше и малко теория, иначе щяха да го ликвидират. Да научиш теорията за този изпит е като да изпиеш морето, да караш лодка по "Шишман" или да стоиш трезвен на Смокиня.
Пак дебнеше. Но и те дебнеха. Погледите им се засичаха през залата като между каубои, които ще извадят револверите и БАМ БАМ БАМ ще се треснат, а някои може и отзад както се случва в тазвремешните каубойски филми.
Румян беше хладнокръвен. Леко, безшумно намери пищова, който му трябва, но не го извади. Изчакваше удобният момент.
Хоп и готово. Вече е на масата. Скри го под листа, колкото да може да гледа от него. Започна да преписва бързо. Много бързо. Химикалката изпреварваше мисълта му.
Пишеше светкавично бързо и неразчитаемо грозно. Но не забравяше да дебне. Улиса ли се само в писане и край. little mincey faggot balls щяха да го думнат.
В един момент Ликвидаторът както седеше, се изправи и тръгна нагоре по пътеката. Румян запази спокойствие и без да снема поглед от него премести листа, за да покрие пищова.
Обикаляше и гледаше. Колкото по-близо беше, толкова пулса на Румян се ускоряваше. Стигна до и до него. Гледаше го в очите все едно искаше да прочете нещо зловещо. Румян не се даваше в тази битка.
- Стани! - Каза белопрестилковият човекоподебен. Румян изтръпна, защото знаеше, че след ставането ще последва и "вдигни листа", а пищова беше там. Стана. Бавно се отмести и погледна седалката, знаейки, че онзи също гледа към нея.
Видя, че няма нищо и се наведе да види под седалката. Нищо и пак нищо. На Румян пулса му щеше да избие през ушите. Но, отмина. Отмина по реда нататък, надясно.
Румян седна, запазвайки самообладание. Единственото, което чуваше беше пулса в главата си.
Успокои се отново наблюдаващ. Изтръпнал от случката реши да премести пищова под седалката и продължи да преписва. Следейки преписваше. Лошото беше, че Ликвидаторът не седна отново и той
душеше заедно с неговите little mincey faggot balls. Румян забави темпото, тъй като сега му отнемаше повече време наблюдаването на заобикалящата го ситуация.
Както вече спокоен си пишеше, написал почти страница и половина видя, че даскала отново тръгва нагоре. Бавно затвори краката като първокласничка и продължи да пише.
Пишеше глупости. Но важното беше да пише. Усети доста близо Ликвидаторът, докато не видя престилката му пред себе си, допряна в чина. Румян бавно вдигна глава, погледна го изчаквайки.
- Вдигни си листа! - Бавно Румян вдигна листа, а в главата му какво се случваше само той си знае. Онзи погледна, разбута и другите листове, но нищо не откри.
- Добре. - Румяна мислеше,че е най-големият късметлия в този момент. Затова и реши да не рискува после, а си предаде творбата долу на катедрата, която след седмица чакане, тръпнене и притеснение беше
оценена на невероятната, величествена, мечтана и бленувана оценка 3.