06 октомври 2008

ЧРД и други работи

Миналата вечер се бяхме събрали банда стари и добри приятели, за да почетем
25 годишнината на един сладур, който пък за моят рожден ден ми подари плоча "Приключенията на Лукчо".
Може би това да е било старта на моята маниащина по грамофона....
Та седяхме ние и си говорихме кротичко, там някъде долу се проблясваше жарта придружена с
ч-ш-ш-ш, ш-с-ш-ш-ш - беше песента на паржолите. Кебапето също не ни се опря.
След този пир, продължихме на бирички и лафче. Поляхме държавния изпит на една госпожа, която
същият ден си го беше взела с завидната петица. Аз споделих, че вече официялно съм безработен.
След миг възлюбената на един сорс кодер
сподели, че на следващия ден е на държавен изпит. Докато отшуми темата по държавните може би
сладурчето се е подготвял и като поотихнаха всички изцепи нещо, което възбуди бурен смях, но
очевидно само аз и сорс кодера не знаехме за какво става въпрос. На вторият опит вече беше ясно
"Ще се женяяяяяяяяяят" - яхууууууууууууууу- Супер мило:)
Доста време продължи еуфорията. Като се успокоих рекох:
- Пичове, какво стана бе, счупихте ми главата. Държавни, безработни, сватби...
и В този момент един тунинг експерт се обърна към мен:
- Е, аз чакам бебе! - о-о-о отново бурен смях. Страхотно!
И така, седяхме весели, а дъждеца си валеше. Само едно момченце, чиято баба се казва Гуна,
наведе глава като първокласник и остсече:
- Ми, аз днес си взех електрониката! ха-ха-ха бууурен смях и дъжд :)

1 коментар:

Анонимен каза...

Как говорилось на [url=http://www.soki.tv]Seexi.net[/url] Молчание - моя вечная проблема. В компаниях меня не слышно, я не люблю говорить и стесняюсь. Я очень закрытый в себе человек, друзей у меня очень мало. Есть возлюбленный мужчина, скоро бракохитросоединение, а кинулась приглашать на свадьбу - буквально некого... Бывшие подруги буквально все " не могут" и "заняты" Девушка я молодая и привлекательная, с неплохим воспитанием, университет завершила с отличием. А работу все сыскать не могу - наверно кидается в глаза моя неуверенность. Для меня молчание не золото, а наказание. Кто смог пересилить себя и стать больше открытым? Может есть такой метод? Избавиться от зажатости и скованности, стать больше общительной и перестать бояться людей? Наверно это социофобия:( Спасибо за ответы по теме.