Трилогията на знанието

- Румян да стане и да намери коренът! - изкънтя заповеднически гласа на
преподавателката по Математика 3, всявайки ужас с вида си и с предмета, който
преподаваше. Беше голяма, едра с лош начумерен поглед, стрелкащ се зад
големите й очила, под събраната и вежда приличаща на лястовица.
Такъв образ по подразбиране трябва да носи име като Донка, Цонка или Пенка и тя
го носеше. На такъв образ много повече би му отивала мотика, отколкото тебешир
или химикалка. Но тя не я носеше.
Затвори тефтера и погледна върху тишината от притаени глави на
студентите - острилки.
Румян имаше представа какво е корен, но сам знаеше, че шансът да го намери е
толкова голям, колкото да я целуне.
Бавно стана и се запъти към дъската. Взе
плахо тебеширът и го допря до дъската, сякаш да се облегне на него.
Задачата беше от онези, които се решават на няколко дъски, тоест решаваш,
триеш всичко без първият най-горен ред, решаваш - триеш, решаваш - триеш и на вторият изписан тебешир някъде по средата се крие корена.
Плахо започна с видима несигурност в това, което прави. Успя да напише един, два реда и спря.
- Какво има колега? - обади се онова, седящото на бюрото.
- До тук съм... Не мога да продължа.
- Вие Математика 1 взел ли сте?
- Не.
Всъщност от Математика 1 Румян си спомняше адюнгираните количества, но ги знаеше до толкова, колкото да осъзнава, че не им е мястото на тази дъска и по това време.

Започна тя да диктува решението, сякаш тактуваше валс. Так, так, так. А, Румян пишеше...
Спря такта.
- Продължавайте нататък.
- Ми, не знам как.
- ?!?!?! - погледът и заприлича на краварка, която вижда арфа и контрабас едновременно.
- Колега, вие Математика 2 взел ли сте?
- Ми, не. - изрече клетникът, а така му искаше да се изсмее.
- Сядайте. Не знам как ще вземете Математика 3. - отсече тя.
Свърши и това. Първият сблъсък с Математика трета част.