"Кога си отпуска?" - винаги този въпрос ми е звучал като "кога те пускат". Период, когато разполагаш със своето време, своят живот независещ от никакви други обстоятелства и ангажименти, когато си свободен, реещ се в неизвестността.
Това е времето, когато живееш както искаш и го правиш както го желаеш. А, колко е това време?
Толкова е кратко, че в продължителността на една година се равнява на капка бира в празна халба.
Трябва да се живее ежесекундно, за да има спомен от всеки миг.
Минутата да е изпълнена с приключения и да ни се струва като час, часът като ден.
Тогава този отпуск, колкото и да е кратък, ще ни се стори достатъчно дълъг.
Моят е достатъчно кратък, но успях да го изпълня с неописуеми емоции.
Сега, когато съм отново в заобикалящият ме свят ми малко мъчно и тъжно за миналото и приключило изживяване, толкова хубаво, чисто и завършено.
Не искам да гледам снимки, не искам да ги показвам.
Няма смисъл.
Не искам и да разказвам.
Всичко е изживяно, не може да се заснеме, не може да се разкаже, не може да се покаже.
Просто не съм почернял след морето и това е...
Животът е прекрасен и той продължава. Готин, желаещ изживяването му.
1 коментар:
по-важно е да си "почернял", отколкото "добре изкарал". нека това се промени, бе хора!
Публикуване на коментар