първа струна, втора кръв

Дълго пътувахме. С влак, рейс и малко пеша. Пеша силно казано, тъй като той ме носеше на рамо.
Не ми се спеше макар, че пътят беше дълъг. Разположихме се на плажа и аз седях на пясъка под жаркото слънце, докато те опъваха палатките.
Доста топло ми беше. Много се зарадвах като ме разположиха в палатката. И аз си починах.
Вечерта около огъня пяхме доста. Доста, доста - цяла нощ. Беше и моята приятелка. Много обичам да пея заедно с нея. Разбираме се страхотно и ми е много приятно като сме заедно. Много споделени мигове имаме с нея. И доста слънца сме посрещнали.

Развиделяваше се, а ние с моята приятелка продължавахме да пеем. Развиделяваше се. Ставаше по-светло и облаците се окъпаха в оранж. Всичко стана светло, морето блестеше. Запяхме "Thank you". И тогава Слънцето ни погали. Първите лъчи ни милваха, а ние пеехме от душа. Пеехме затова, че има слънце, че ни гали, топли и дава смисъл на живота. Пеехме затова, че ни обича и ние го обичаме, затова че отново го виждаме, че отново сме заедно. Пеехме затова, че се обичаме и го посрещаме обичайки се.

Пеехме, защото душите ни пеят, а слънцето пееше с нас... ;)