703

"На 28.06.2010г. СЛЕД 17 ГОДИНИ ЦЛУБ 703 ЗАТВАРЯ!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ С НАС!!"
Това е надписа тези дни на вратата на едно от заведенията, които са част от мен. Не знам защо ми стана тъжно, като това е просто едно заведение, а барчета - бол.
По някакъв начин си беше станало малко мое си. Обичах да ходя там сам с мислите си или просто да си чета вестник, който тези добри хора винаги купуваха в Събота - новият брой топъл, топъл. И с приятели съм го посещавал и сутрин и вечер и на обяд и следобяд. То беше с характер и собствена атмосфера. Много ми харесваше, че по което и време да се отиде, вътре беше едно и също осветлението - приглушено като за игра на покер с уиски и пури. В същото време не беше никак претенциозно. Леко тъмничко, тихо и спокойно.
След като прочетох табелката се почувтвах неловко и както всеки би направил, споделих го с единственият човек, който би ме разбрал. Повайкахме се малко и туй то. Е, да поолекна, хубаво е да имаш сродна душа, когато ти е леко кофтичко.
Сетих се и за един приятел, който разбра, че вече несъществува едно негово си заведение и започна да звъни по телефона и да вика: "Копелеее, знаеш ли какво? Няма ги "Пънчетата". Сигурно 15 човека прозвъня.
Може би на всеки се случва чат - пат такова нещо, но на мен одавна не ми се бе случвало.
Все пак доста години съм го посещщавал.
Имам доста такива местенца - мои си, но не мога да преглътна загубата още.
Ще трябва да се запълва бройаката с някое друго.

Всъщност тук много по-добре е казано, това което чувствам, а някакси не мога да го изкажа...