Едно

Това е едно стихотворение, което преписах от тоалетната на бара "Кораба" в Синеморец. Скоро го изрових и реших да го публикувам, тъй като вече е замазано с бяла боя в самият бар.
За съжаление не знам автора, но сигурно е голям мъдрец :)

Тъй тъжен днес'ка е кенефа
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
и всеки тръгва сам по своят път

Човекът по дела човешки
наред с другите подобни същества
Лайното по тръбите тежки
надолу с другите лайна

След час човекът огладнява
забравя своето лайно
Лайното също го забравя
тъй сякаш те не са били едно

Навярно мъката е неуместна
а, може би така е по-добре
а, може те отново да се срещнат
Там нейде в синеморското море