25 май 2011

Talkin' 'bout my generation

Здравей Кастрат,
Още ли боцкаш своят телефон или с пръстчета го галиш?
Смени ли си накладките и ангренажният ремък? Завери ли си газовата бутилка?
Отиде ли на работа в 8.30? Спокойно, ще си тръгнеш в 18.00 - знам ;) Ще поцъкаш, поцъкаш, колко да поцъкаш малко пасианс или ферма и после вкъщи. А пусна ли телевизора? Или той има дистанционно и от стълбите може да се пуска? Телевизия ли гледаш или телевизора зяпаш? Събуди се! Не заспивай! Това предаване е интересно, ето една жена яде хлебарки. Не заспивай. А, да, може и да превключиш, все пак имаш избор. Този който дърпа тир с челюсти по 56 канал е по-интересен - признавам. Добре де, седни малко на компютъра, днес не си седял цял ден, а по телевизията от триста предесет и шест канала нищо няма за гледане, но ти ги имаш! Провери си пощата, но ти можеш и от телефона да я провериш. За тридесети път я проверяваш, но само спам. Или писма от отдавна забравени съученици лишени от всякакъв смисъл и пратени до сто човека наведнъж.
Хайде лягай, че утре е работен ден.
Стана ли? Будилника пак разцепи тишината :) Да не забравиш да си обуеш обувките преди да се качиш в колата. Какво слушаш? Всичко - каквото пуснат по радиото, нали! Знам, знам! Вече всички слушат всичко. Във всяко задръстване слушаш всичко. Седиш зад волана на своята кола "нов внос, гаражна, карана от баба на 88 години с широк отопляем гараж", държиш геврека жалък, не помръдваш вече десет минути и палиш втора цигара. За десет минути знаеш ли колко неща могат да се направят? Но ти ги преседя слушайки "каквото пуснат по радиото".
Хайде лека работа и да ме тагнеш днес на снимките от тиймбилдинга.

Няма коментари: