Post

Наследих пощенска кутия. От тези дървените, които ги има във всеки вход, във всяка една жилищна кооперация, блок или къща. А, в новите сгради кутиите са метални.
Помня като малък, майка ми я отваряше всеки ден или през ден, за да провери дали не е пристигнало писмо, битова сметка или картичка. Само тя имаше ключ. Просто беше един и тя оперираше с него. Дори се е случвало да се приберем и точно на входната врата да се сети, че не е проверила дали "случайно нещо не е пристигнало", което за мен означаваше слизане и качване на стълбите отново. Получавахме писма от Република Съединени Щати, както се изразява един приятел, град Лосанджелисово или накратко - Лоса. А, може и от други страни, но аз само тези помня. Всяка година за големите празници пощата се пълнеше с много картички, като най-много събирахме около Коледа. Всеки ден получавахме. Първата пристигаше около 20 декември. А, до нова година ставаха около 15-20. Майка ми ги четеше на глас от вратата, току що събула се, така че да чуят и другите членове на семейството какво са написали членовете на семейството "подател". Поставяхме ги върху камината. Винаги ги броях. А, след нова година завършваха своят път в някоя кутия, от обувки например. Сега картички не получавам. За родителите ми не знам. Нямам и камина където да ги подреждам. Нашите също вече нямат.
Мина доста време докато я отворя за първи път. Един ден просто някаква шарена хартия стърчеше от процепа навън и така разбрах, че е препълнена. Реших да я изчистя и намерих ключа. Вътре имаше само рекламни брошури и една сметка за ток. От тогава я отварям редовно. Е, не колкото майка ми, но поне на седмица веднъж. Всеки път или е празна, или е пълна с безсмислени листовки, които имат за цел да ме подтикнат към закупуването на някаква ненужна за мен вещ. Сещам се винаги за един епизод на "Мистър Бийн", как сам си пускаше писма на излизане от дома и прибирайки се с радост откриваше, че в кутията има нещо и с нетърпение отваряше плика и прочиташе писмото си. Ха-ха-ха. Може и аз да пробвам някой път. Когато интрнет беше все още техническа новост, получавах електронни картички на електронната ми поща. След това подобни съдържания започнаха да се наричат спам. Когато мобилните телефони бяха техническа новост получавах есемеси тип - send to all. Сега няма, а и по-добре. Всяко нещо с времето си естествено. Но, може би лека - полека целият живот се превръща в спам. Лишен от смисъл, както една електронна картичка. Смислените неща изчезват с времето и всичко се превръща в спам във всякакъв аспект. Родилните домове са пълни със спам, моловете също.
Всъщност да имаш ключ за своя дървена пощенска кутия е доста романтично, дори тя да е празна.