из тетрадката на заслон Кончето

25.06.2008 :)

Има тук една муха в заслона. Чудя се много дали да я убия. Ама може да е муха дете и тогава ще съм детеубиец (дали е слято?). А пък от друга страна мухата си е живо същество. Как да отнемеш живот? И те има право да живее, въпреки, че понякога става нахална :) може и мухата да е хижаря и да се грижи за заслона. Нека да живее… ей ако дойдете и видите мухата - поговорете й (“talk to her”), почерпете я някоя трохица.. и ще сте направили някоя добрина!

Стига за мухата. Ще вземе да се почувства много важна и ще израсне надуто дете. Може да й излезе прякор - “надутата муха”. Ама вие не я наричайте така, че се цупи и не иска да яде трохите.. аре стига с тая муха.. “аз съм мухата в твоята глава”. Сега разбирам смисъла на тази култова песен - “Мухата”.

Сега малко за планината и хората. (е, и за мухите много ясно). Хубаво е да усещаш планината, хубаво е да усещаш и хората. А най-хубаво е да си в планината с хората, които усещат планината и хората, а планината да усеща хората и хората да се усещат. Хубаво е и хората да усещат природата и животните (мухите например) :) Хубаво е и животните (мухите) да усещат хората (стига нахалства де!). Да се пише за хората, планината и мухите може много.

Тука вече по същество. Аз и Радо (изшетал цела я Пирина и моме още не е найдел) решихме да оставим в заслона едно руло тоалетна хартия.

Това е от нас, толкоз можем та отиваме да лягаме.

Точно когато се унасях в дълбок, планински сън мухата от заслона дойде, кацна на изгорялата ми буза и ме целуна. Повече не я чух и видях. Ето как една муха доказа, че на доброто се отвръща с добро. Правете добро!